Дело C-282/19: MIUR и Ufficio Scolastico Regionale per la Campania, Заключение от 18 март 2021 г.

1) Представлява ли различното третиране само на преподавателите по католическа религия, като ищците, дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2000/78/ЕО или обстоятелството, че вече притежаваното от работника удостоверение за годност може да бъде отнето, представлява подходяща обосновка за това само преподавателите по католическа религия, като ищците, да се третират различно в сравнение с останалите преподаватели, като не се ползват от никоя от превантивните мерки, предвидени в клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)?

2) В случай че бъде установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, основана на религия (член 1), и по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, какви способи може да използва съдът, за да премахне последиците от тази дискриминация, като се има предвид, че всички преподаватели, освен преподавателите по католическа религия, се ползват от специалния план за назначаване по Закон № 107/15, заемайки щатна длъжност с договор за неопределено време, и следователно трябва ли съдът да постанови възникването на трудово правоотношение за неопределено време с администрацията ответник?

3) Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата с последователни срочни договори посредством автоматичното превръщане на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност, не са приложими в училищния сектор, и по-специално за преподавателите по католическа религия, като по този начин позволява използването на последователни срочни трудови договори за неопределен период от време

По-конкретно може ли изискването за съгласуване със съответния епископ да представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение или, напротив, трябва да се счита за забранена дискриминация по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

4) В случай на утвърдителен отговор на третия въпрос, позволяват ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, и/или член 1 от Директива 2000/78/ЕО да се оставят без приложение разпоредбите, които не позволяват автоматичното превръщане на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност?