Дело C-497/20: Randstad Italia, Заключение от 9 септември 2021 г.

1) Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС, член 2, параграфи 1 и 2 ДФЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувателна практика като тази относно член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея, точка 1 и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс — в частта, в която тези разпоредби допускат касационна жалба срещу решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет) на „основания, свързани с компетентността“ — която произтича от решение № 6 от 2018 г. на Corte costituzionale (Конституционен съд) и от последващата национална съдебна практика, в която се приема чрез изменение на предходната практика, че способът за касационно обжалване с оглед на т.нар. „липса на правораздавателна компетентност“ не може да се използва за обжалване на решения на Consiglio di Stato (Държавен съвет), с които се прилагат развити на национално равнище тълкувателни практики, противоречащи на решения на Съда, в области, които са уредени от правото на Европейския съюз (в случая, в областта на възлагането на обществени поръчки), в които държавите членки са отказали да упражняват суверенните си правомощия в несъвместим с това право смисъл, вследствие на което се установява утвърждаването на нарушения на общностното право, които биха могли да бъдат поправени посредством горепосочения способ, и се засяга еднаквото прилагане на правото на Съюза и ефективността на съдебната защита на субективните правни положения от значение за Общността, в противоречие с изискването за пълно и своевременно прилагане на това право от всички съдилища, по начин, който задължително е в съответствие с правилното тълкуване, установено от Съда, като се имат предвид пределите на „процесуалната автономия“ на държавите членки при уреждането на процесуалните способи?

2) Допускат ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 19, параграф 1 ДЕС и член 267 ДФЕС, разглеждани в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкуване и прилагане на член 111, осма алинея от Конституцията, член 360, първа алинея, точка 1 и член 362, първа алинея от Гражданския процесуален кодекс и член 110 от Административнопроцесуалния кодекс, които произтичат от националната съдебна практика, съгласно която касационната жалба пред пленума [на Касационния съд] на „основания, свързани с компетентността“ с оглед на т.нар. „липса на правораздавателна компетентност“, не е допустима като процесуално средство за обжалване на решенията на Consiglio di Stato (Държавен съвет), в които при решаване на спорове по въпроси относно прилагането на правото на Съюза необосновано не се отправя преюдициално запитване до Съда, без да са налице изчерпателно изброените от последния условия, подлежащи на стриктно тълкуване (след решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit, C‑283/81 [EU:C:1982:335]), които освобождават националната юрисдикция от посоченото задължение, в противоречие с принципа, че е несъвместима с правото на Съюза национална правна уредба или практика, дори установена в закон или в конституция, която предвижда отнемане, включително временно, на свободата на националния съд (независимо дали действа като последна инстанция) да отправя преюдициални запитвания, вследствие на което се изземва изключителната компетентност на Съда за правилно и задължително тълкуване на общностното право, става непоправимо (и се насърчава утвърждаването на) евентуалното тълкувателно противоречие между правото, прилагано от националния съд, и правото на Съюза, и се засяга еднаквото прилагане и ефективността на съдебната защита на субективните правни положения, произтичащи от правото на Съюза?

3) Прилагат ли се принципите, изведени от Съда в решения от 5 септември 2019 г., Lombardi, C‑333/18[, EU:C:2019:675], от 5 април 2016 г., PFE, C‑689/13[, EU:C:2016:199], от 4 юли 2013 г., Fastweb, C‑100/12[, EU:C:2013:448], във връзка с член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от [Директива 89/665], изменена с [Директива 2007/66], към разглеждания в главното производство случай, в който, доколкото конкурентното предприятие оспорва изключването от процедура за възлагане на обществена поръчка и възлагането на друго предприятие, Consiglio di Stato (Държавен съвет) разглежда по същество само това основание на жалбата, с което изключеното предприятие оспорва по-ниския от „прага“ брой точки, получен за техническата му оферта, и като разглежда с предимство насрещните жалби на възлагащия орган и на предприятието, на което се възлага поръчката, ги уважава, като обявява за недопустими (и не разглежда по същество) останалите основания на главната жалба, с които се оспорва изходът на процедурата за възлагане на обществена поръчка по други причини (поради неяснота на критериите за преценка на офертите в спецификацията на обществената поръчка, липса на мотиви на предоставените оценки, незаконосъобразност на назначаването и състава на комисията за поръчката), съобразно национална правораздавателна практика, съгласно която предприятието, изключено от процедура за възлагане на обществена поръчка, няма процесуална легитимация да излага оплаквания, с които цели да оспори възлагането на поръчката на конкурентното предприятие, включително посредством прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като следва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза лишаването на предприятието от правото да иска съдът да разгледа всяко основание за оспорване на изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случай че неговото изключване не е окончателно установено и че всеки конкурент може да се позове на равностоен законен интерес от отхвърлянето на офертата на останалите, което може да доведе до извод за невъзможност на възлагащия орган да избере редовна оферта и до откриването на нова процедура за възлагане, в която всеки от оферентите би могъл да участва?