Дело C-93/76: Liegeois, Заключение от 2 март 1977 г.

1. Явява ли се условието, предвидено в член 7, параграф 1, буква i) от белгийския Кралски декрет от 21 декември 1967 г. относно общия регламент на схемата за пенсии за заети лица и състоящо се в задължението на заетото лице, което желае да уреди своите периоди на обучение, да докаже, че веднага след тези периоди е упражнявало професионална или търговска дейност, която води до прилагането на белгийския Кралски декрет № 50 от 24 октомври 1967 г., относно същите пенсии, засегнато от член 9, параграф 2 от Регламент № 1408/71 на Европейската икономическа общност, като клауза, съгласно която допускането до доброволно или по избор продължено осигуряване се обуславя от задължението за изпълнение на осигурителен период, или от някоя друга разпоредба на европейски регламент?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли заетото лице с белгийско гражданство да претендира или равнопоставеност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71, или да се вземе предвид осигурителният период, завършен във Франция, сякаш е бил завършен по белгийското законодателство по член 45, параграф 1 от същия регламент, тоест за придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения за старост и смърт (пенсии), или по някоя друга разпоредба на правото на Общността?