Дело C-525/12: Комисия/Германия, Заключение от 22 май 2014 г.

Текст

... е на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите — Член 2, точка 38 — Водни услуги — Член 2, точка 39 — Водоползване — Член 9 — Възвръщаемост на разходите за водни услуги — Национална правна уредба, която изключва някои водни услуги от приложното поле на задължението за възвръщаемост на разходите за водни услуги — Водочерпене за напояване, за промишлени цели и за собствено потребление — Събиране в резервоари за целите на производството на електроенергия във водноелектрически централи, на навигацията и на предпазването от наводнения — Складиране на вода — Обработка и разпространение на вода за промишлени и селскостопански дейности“

I – Увод

1. През 2000 г. Европейският съюз прие новаторска радикална мярка, като одобри Директива 2000/60/ЕО (наричана по-нататък „РДВ“) ( 2 ). За първи път акт на правото на Съюза определя рамка за общо управление и опазване на водите, основана не на национални или политически граници, а на хидроложки образувания, тоест на речния басейн, в перспективата на устойчиво развитие. Наред с това РДВ е новаторска и защото включва икономически съображения в политиката за водите, които се проявяват не само в прилагането на принципа „замърсителят плаща“, но и в задължението за икономическа оценка на някои разходи или начини на използване на водата ( 3 ), както и в използването на такива инструменти като водните ценови стратегии.

2. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда да установи, че „Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по РДВ, и в частност тези по член 2, ...