Дело C-437/00: Pugliese, Заключение от 19 септември 2002 г.

1. В спор между италиански гражданин и дружество, учредено по италианското право и със седалище в Италия, възникнал по повод на трудов договор, сключен между тях, който определя Торино като място на работа, представлява ли Мюнхен мястото, където служителят обичайно изпълнява работата си по смисъла на втората част на член 5 от Брюкселската конвенция, когато от самото начало трудовият договор е временно поставен в неактивен режим по искане на служителя и през този период служителят изпълнява работа, със съгласието на италианския работодател, но въз основа на отделен трудов договор, за дружество, учредено по германското право със седалище в Мюнхен, за времето на който италианският работодател поема задължението да осигури настаняване в Мюнхен или да поеме разходите за такова настаняване и да поеме разходите за две пътувания годишно до родината на служителя от Мюнхен?

2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, може ли служителят, в правен спор с италианския си работодател, възникнал от трудовия договор, да се позове, по отношение на плащането на разходите за наем и разходите за двете годишни пътувания до дома, на аргумента, че компетентен съд е този по мястото на изпълнение на съответното задължение, съгласно първата част на член 5 от Брюкселската конвенция?