Дело C-424/07: Комисия/Германия, Заключение от 23 април 2009 г.

Текст

... Директива 2002/19/ЕО — Директива 2002/21/ЕО — Директива 2002/22/ЕО — Мрежи и услуги — Национална правна уредба — Нови пазари“

1. Далекосъобщителните услуги се уреждат с общностна регулаторна рамка с оглед постигането на редица цели, сред които особено място заема защитата на конкуренцията. Създава се институционална уредба, в рамките на която тези цели се възлагат на национални регулаторни органи (наричани по-нататък „НРО“), които при необходимост са овластени да предприемат действия, като налагат задължения на далекосъобщителни оператори със значително влияние на пазара.

2. Основният въпрос по настоящото дело е свързан с правото на преценка на държавите членки при транспониране на общностната регулаторна рамка: първо, относно свободата да ограничават регулирането на чувствителни, и по-специално на новите пазари, и второ, относно свободата им да насочват действията на НРО към конкретни регулаторни цели като насърчаването на инвестициите и иновациите.

I — Фактически обстоятелства и правна уредба

3. В рамките на общностната регулаторна рамка, приложима в областта на далекосъобщителните услуги, за настоящото дело от значение са Рамковата директива ( 2 ), Директивата за достъпа ( 3 ) и Директивата за универсалната услуга ( 4 ).

4. Разглежданата германска правна уредба е Законът за далекосъобщенията (наричан по-нататък „TKG“) ( 5 ). Макар с TKG до голяма степен да се транспонира основно общностната регулаторна рамка, той е предмет и на две изменения относно новите пазари, които са в основата на настоящото дело ( 6 ).

5. С посочените изменения на TKG новите пазари се освобождават от регулиране, освен ако то е необходимо за установяването на конкуренция в дългосрочен ...