Дело C-347/93: Белгийска държава/Boterlux, Съдебно решение от 9 август 1994 г.

1. Следва ли разпоредбите на ЕИО, приложими в настоящия случай, по-специално Регламент № 1041/67/ЕИО на Комисията и член 6 от Регламент (ЕИО) № 876/68 на Съвета, да се тълкуват в смисъл, че изплащането на възстановявания е обусловено от това продуктите да бъдат пуснати в свободно обращение в трета държава?

Ако да, правят ли принципите, установени в решенията на Съда по дело 125/75 Eier-Kontor срещу Hauptzollamt Hamburg-Jonas, по дело 6/71 Rheinmuehlen срещу Einfuehr- und Vorratsstelle fuer Getreide и в решенията относно изплащането на парични компенсационни суми, които могат да се приравнят на възстановявания (дело 250/80 Anklagemyndigheden срещу Toepfer и дело 254/85 Irish Grain Board срещу Minister for Agriculture), износителя отговорен за обективното изпълнение на това задължение, което би изключило освобождаването му на основание, че не е участвал във фалшификацията или е действал добросъвестно, което генералният адвокат Dutheillet de Lamothe е приел за равностойно на непреодолима сила в своето заключение по дело 6/71?

2. Може ли повторният внос в Общността, тоест когато продуктите не са били пуснати в свободно обращение в трета държава — независимо дали е извършена измама или не — да се определи като „непредвидимо“ събитие, когато правилата на Общността го разглеждат като риск, възможност, срещу която регламентите на Общността предпазват?

3. Може ли добросъвестността на износителя да се приравни на случай на непреодолима сила, когато той е могъл да избегне последиците от непускането на продуктите в свободно обращение, като гарантира чрез договорни средства, че купувачите няма да отклонят продуктите от изискваната дестинация (решение по дело 4/68 Schwarzwaldmilch срещу Einfuehr- und Vorratsstelle — определение на непреодолима сила — решение по дело 254/85 Irish Grain Board, посочено по-горе, точки 12 и 13)?