Дело C-330/03: Colegio, Заключение от 30 юни 2005 г.

1) Може ли член 3, буква а), във връзка с член 4 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломи за висше образование, издадени след завършване на професионално обучение с продължителност най-малко три години, да се тълкува в смисъл, че допуска ограничено признаване от приемащата държава членка на професионалната квалификация на кандидат, който притежава диплома за Ingegnere civile idraulico (граждански инженер със специализация хидравлика, издадена в Италия) и който желае да упражнява тази професия в друга държава членка, чието законодателство урежда професията Ingeniero de Caminos, Canales y Puertos (граждански инженер)

Въпросът се основава на предположението, че в приемащата държава членка последната професия включва дейности, които не винаги съответстват на дипломата на кандидата, и че обучението и подготовката, удостоверени с тази диплома, не включват някои основни дисциплини, които обикновено се изискват за получаване на квалификацията Ingeniero de Caminos, Canales y Puertos (граждански инженер) в приемащата държава членка.

2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместимо ли е с членове 39 и 43 ЕО да се ограничи правото на кандидатите, които желаят да упражняват професията си като самостоятелно заети или наети лица в държава членка, различна от тази, в която са придобили професионалната си квалификация, по такъв начин, че приемащата държава членка да има право да изключи, съгласно националното си законодателство, ограниченото признаване на професионалната квалификация, когато такова решение, което по принцип прилага член 4 от Директива 89/48/ЕИО, води до налагане на определени допълнителни, непропорционални изисквания по отношение на упражняването на професията?