Дело C-23/93: TV10/Commissariaat voor de Media, Заключение от 16 юни 1994 г.

1) Когато радио- и телевизионен оператор, който няма право на достъп до кабелната мрежа в държава членка А, излъчва материали от държава членка Б с явно намерение, установено чрез обективни обстоятелства, да избегне законодателството на държавата членка, към която материалът е насочен предимно, но не изключително, представлява ли това трансгранично предоставяне на услуги по смисъла на правото на Общността?

2) Съвместими ли са с правото на Общността ограниченията, наложени от приемащата държава членка върху предоставянето на услугите, описани в първия въпрос, при които радио- и телевизионният оператор се счита за национална организация, въпреки че е избрал да се установи в друга държава членка, и следователно му се отказва достъп на неговите програми до националната кабелна мрежа, ако те не отговарят на разпоредбите относно такъв достъп, приложими към националните оператори — като се има предвид, че радио- и телевизионният оператор, установен в друга държава членка, цели да избегне законодателството на приемащата държава членка, предназначено да поддържа плуралистичния и некомерсиален характер на националното радио- и телевизионно излъчване — с оглед, inter alia, на членове 10 и 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?