Дело C-212/04: Adeneler и др., Заключение от 27 октомври 2005 г.

1. Длъжен ли е национален съд — доколкото е възможно — да тълкува вътрешното си право в съответствие с дадена директива, която е транспонирана със закъснение във вътрешното право, от (a) момента на влизане в сила на директивата, или (b) момента, в който изтича срокът за транспонирането ѝ във вътрешното право без да е извършено транспониране, или (c) момента, в който националната мярка за прилагането ѝ влезе в сила?
2. Следва ли да се тълкува клауза 5, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа в смисъл, че освен причини, свързани с естеството, вида или характеристиките на извършваната работа или други подобни причини, единствено и само фактът, че сключването на срочен договор се изисква от разпоредба на закон или подзаконов акт, може да представлява обективна причина за непрекъснато подновяване или сключване на последователни срочни трудови договори?
3. а) Съвместима ли е с клауза 5 и клауза 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа национална разпоредба, по-специално член 5 от Президентски указ № 81/2003, която предвижда, че последователни договори са договори, сключени между един и същ работодател и работник при едни и същи или сходни условия на труд, като между договорите не трябва да има период, по-дълъг от 20 работни дни?
б) Може ли клауза 5 и клауза 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че трудовото правоотношение между работника и неговия работодател се предполага за безсрочно само когато е изпълнено изискването, предвидено в националното законодателство в член 5 от Президентски указ № 81/2003?
4. Съвместима ли е с принципа на ефективност на правото на Общността и с целта на клауза 5 във връзка с клауза 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа забраната, съдържаща се в член 21 от Закон № 2190/1994, за преобразуване на последователни срочни трудови договори в договори за неопределено време, когато тези договори са сключени за покриване на изключителни или сезонни нужди на работодателя, но всъщност са насочени към покриване на неговите постоянни и трайни нужди?