Дело C-19/99: Modelo, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.

Може ли дадено лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, дори когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система?

Трябва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на данък върху капитала, но и на всякаква друга такса, независимо от нейния вид, по-специално такава, която представлява такса, а не данък?

Трябва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че нотариалните такси за удостоверяване в публичен акт, изискуем от закона, на решения за увеличаване на капитала или за изменение на устава на дружество не могат да варират в зависимост от размера на увеличението и размера на капитала съответно?

Могат ли тези такси — виж член 5 от Тарифата на нотариалните такси — да се считат за отразяващи разходите за предоставената услуга?

Какво трябва да се разбира под такива разходи

Включват ли те възнаграждението на нотариусите и служителите в тяхната канцелария, помещенията и офис оборудването и други подобни?

Допустимо и съответно законосъобразно ли е, с оглед на членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от посочената директива, да се начислява такса, надвишаваща тези разходи

И ако да, до каква степен?