Дело C-145/86: Hoffmann/Krieg, Съдебно решение от 4 февруари 1988 г.

1. Задължението, наложено на договарящите държави да признават съдебно решение, постановено в друга договаряща държава (член 26 от Брюкселската конвенция), означава ли, че такова съдебно решение трябва да има същото действие в другите договарящи държави, каквото има съгласно правото на държавата, в която е постановено, и означава ли това, че то следователно е изпълнимо в същите случаи, както в тази държава?

2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Трябва ли членове 26 и 31 от Брюкселската конвенция, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че задължението за признаване на съдебно решение, постановено в договаряща държава, изисква, поради това че решението остава изпълнимо съгласно правото на държавата, в която е постановено, то да бъде изпълнимо в същите случаи и в другата договаряща държава?

3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително:
В случай като настоящия възможно ли е да се твърди, че германската заповед за издръжка е несъвместима с последващото нидерландско решение за развод или да се позове на обществения ред (член 27, параграфи 1 и 3 от Брюкселската конвенция)?

4. Изисква ли (системата на) Брюкселската конвенция приемането на правилото, че ако страната, срещу която се иска изпълнение на съдебно решение, постановено в друга договаряща държава, не изтъкне в жалбата срещу разпореждането за изпълнение на решението обстоятелства, за които е знаела преди изтичането на срока, посочен в първата алинея на член 36 от Брюкселската конвенция и които изключват (по-нататъшното) изпълнение на това решение, тя вече не може да се позовава на тези обстоятелства в последващи изпълнителни производства, в които обжалва (продължаващото) изпълнение?

5. Ако на четвъртия въпрос се отговори утвърдително:
Изисква ли (системата на) Брюкселската конвенция да се приеме, че съдът на държавата, в която е издадено разпореждането за изпълнение, трябва служебно да приложи правилото, посочено в четвъртия въпрос, в последващи изпълнителни производства, дори ако националното му право не предвижда прилагането на такова правило?