Дело C-145/08: Club Hotel Loutraki и др., Заключение от 29 октомври 2009 г.

1) Представлява ли договор за концесия, неуредена с разпоредбите на [Директивата за услугите], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира въпросното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
2) При отрицателен отговор на [въпрос 1]: жалба, подадена от участници в процедура по възлагане на обществена поръчка от смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към [Директивата за услугите], в която жалбоподателите твърдят, че е нарушен принципът на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на [Директивата за производствата по обжалване] или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от [Директивата за услугите] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
3) При утвърдителен отговор на [въпрос 2]: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на [Директивата за производствата по обжалване], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без правосубектност, участвала неуспешно в процедура по възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от всички членове на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
4) Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на [Директивата за производствата по обжалване], тълкувана в светлината на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?