Дело C-136/99: Monte Dei Paschi Di Siena, Заключение от 13 април 2000 г.

1. Следва ли членове 2 и 5 от Осмата директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Уреждане на възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчно задължени лица, установени в държава членка на Общността, където те се облагат само за част от своя оборот, право на частично възстановяване на данъка, начислен в друга държава членка, по отношение на стоки или услуги, които са използвали за извършване в държавата, в която са установени, на сделки, от които само някои не са облагаеми?
2. Ако да, към кой метод за определяне на частта от възстановимия данък се отнасят тези разпоредби и по-специално, тази част следва ли да се определя съгласно правилата, приложими в държавата, в която е установено данъчно задълженото лице, или съгласно правилата, действащи в държавата, която е длъжна да извърши възстановяването?