Дело C-19/67: Soziale Verzekeringsbank/Van Der Vecht, Заключение от 8 ноември 1967 г.

1) По отношение на член 12: Работник, който се намира в положение, подобно на това на г-н ван дер Вехт, работи ли на територията на държавата членка, в която е нает, по смисъла на член 12, дори по време на пътуването си до тази държава и по-специално през тази част от пътуването, която се осъществява на територията, в която той постоянно пребивава и в която се намира седалището на предприятието

С други думи, има ли значение мястото, където е настъпила злополуката по маршрута до или от работното място, за приложимото законодателство?
2) Явява ли се член 12 от Регламент № 3 пречка за едновременното прилагане на законодателството за задължително застраховане срещу злополуки на държавата, в която работникът постоянно пребивава, когато това застраховане обхваща и работник, зает в чужбина?
3) Ако е приложим член 13, буква а), до каква степен националните съдилища или трибунали са обвързани от тълкувателните решения на Административната комисия?
4) Отнася ли се изразът „към която те обикновено са прикрепени“, съдържащ се в тази алинея, за работник, нает изключително за извършване на дейности на територията на друга държава членка, различни от тези, които обикновено се извършват в държавата, в която е установено предприятието?
5) При определяне на вероятната продължителност на заетостта на такива работници на територията на другата държава членка, посочена в тази алинея, трябва ли да се взема предвид очакваната продължителност на заетостта на всеки отделен работник или вероятната продължителност на работата, която трябва да се извърши?