Дело C-3/78: Centrafarm, Заключение от 11 юли 1978 г.

1. При положение че: 1. За определен продукт в различни държави, принадлежащи към ЕИО, едно предприятие или различни предприятия, принадлежащи към една и съща група, имат право да използват търговски марки, като в държава членка А е регистрирана само марка X, а в държава членка Б — само марка Y; 2. Стоки, носещи марката X, след като са пуснати в обращение в държава членка А от предприятието, което има право върху търговската марка, се изнасят от трети лица, които ги придобиват, и се внасят в държава членка Б; 3. Лицето, което внася стоките в последната държава, премахва от тях марката X, поставя марката Y и след това пуска стоките в обращение в тази държава; 4. Законодателството относно търговските марки в последната държава дава на лицето, което има право върху търговската марка, правото да се противопостави чрез съдебни мерки на пускането в обращение в тази държава от други лица на стоки, носещи марката Y; — препятстват ли разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, независимо от разпоредбите на член 36, лицето, което има право върху търговската марка, да се възползва от правото, посочено в т. 4 по-горе?
2. За отговора на първия въпрос има ли значение дали в държава членка Б са в сила законодателни или административни разпоредби, които съответстват на директивата на Съвета на Европейските общности от 26 януари (65/65/ЕИО) в тази връзка, като се има предвид, че тези разпоредби — евентуално в това отношение в отклонение от тази директива — се основават на предположението, че вносът на лекарствен продукт от друга държава членка в държава членка Б е възможен под марка, различна от тази, под която е регистриран в другата държава членка?