Дело C-101/78: Granaria/Hoofdproduktschap voor Akkerbouwprodukten, Заключение от 23 януари 1979 г.

1. Длъжни ли са националните органи, натоварени с прилагането на Регламент № 563/76, да отказват издаването на „протеинов“ сертификат на лица, които не изпълняват предвидените в този регламент условия, до момента на обявяването му за нищожен от Съда

2. При липса на конкретни дерогационни разпоредби, които в действителност не се съдържат в посочения регламент, могат ли националните органи да предоставят освобождаване от спазването на условията, предвидени в този регламент

3. Следва ли втората алинея на член 215 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че урежда извъндоговорната отговорност на Общността за вреди, причинени от нейните институции или служители при изпълнение на техните задължения, докато извъндоговорната отговорност на държавите членки спрямо частноправни субекти във връзка с действия, за които тези държави носят отговорност, се урежда от националното право, дори когато вредата е причинена от нарушение на правото на Общността от страна на орган на държавата

4. Когато държава членка е приложила регламент на Общността преди Съдът да го обяви за нищожен, представлява ли това нарушение на Договора и може ли държавата да бъде държана отговорна спрямо увредените лица, солидарно с Общността или дори пропорционално

5. В рамките на национално производство за установяване на отговорността на държавата спрямо частноправни субекти за вреди, произтичащи от нарушение на разпоредба на правото на Общността, следва ли въпросът дали съдебните разноски, понесени от тези лица в предходни производства, са част от вредата, която трябва да бъде обезщетена, да се урежда съгласно националното право?