Дело C-815/79: Cremoni и Vrankovich, Заключение от 23 септември 1980 г.

1. Следва ли разпоредбите на членове 10, 7, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че презумпцията за съответствие с разпоредбите на Директивата следва да се счита за изключваща възможността която и да е съдебна власт в държавите членки да предприема каквито и да било мерки, ограничаващи свободното движение на стоки в рамките на ЕИО, когато съответното оборудване носи марки, надлежно издадени от органи, нотифицирани по Директивата (дори ако не всички държави членки са определили такива органи по отношение на своето национално законодателство)?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, възпрепятства ли тази презумпция национален съдебен орган да предприеме мярка, ограничаваща свободното движение на стоки в рамките на ЕИО въз основа на задължителна разпоредба в националните разпоредби за безопасност, изискваща включването на характеристика, различна от тази, с която е снабдено оборудването, когато нито един национален административен орган все още не е приел ограничителни мерки, приложими за цялата национална територия, и съответно не е задействал процедурата, предвидена в член 9 от Директивата?
3. Следва ли разпоредбите на членове 8, 3 и 2 от Директива 73/23, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че изключват възможността съдебен орган в държава членка да приеме мярка, ограничаваща свободното движение в рамките на ЕИО на електрическо оборудване, за което се прилага Директивата, преди да е поискан или представен доклад от един от специалните органи, посочени в член 8 от Директивата, когато това оборудване, макар и снабдено с други характеристики за безопасност, предвидени от правото на Общността, не притежава характеристика (заземяване), изрично изисквана от задължителна разпоредба на националното право?
4. Ако отговорът на третия въпрос е положителен, може ли ограничителната мярка да бъде приложена от съдебния орган на съответната държава членка само след приемането на мярка, валидна за цялата национална територия, от административния орган на тази държава членка, която има за цел да задейства процедурата по член 9 от Директивата?
5. Следва ли всяка забрана за упражняване от съдебен орган на съответната държава членка на правомощието му да приема мерки, ограничаващи свободното движение на стоки при обстоятелствата, посочени във всеки от предходните въпроси, да се счита за наложена на този орган независимо от каквито и да било разпоредби в националното му законодателство, отнасящи се до правилата за инсталиране на съответното електрическо оборудване?