Дело C-53/81: Levin/Staatssecretaris van Justitie, Заключение от 20 януари 1982 г.

1. Попада ли национал на една държава членка, който извършва работа, независимо дали е наето лице или предоставя услуги в друга държава членка, до такава ограничена степен, че по този начин получава доход, който е по-нисък от този, който в последната държава членка се счита за минимално необходим за покриване на разходите за издръжка, в обхвата на разпоредбите на правото на Общността, отнасящи се до свободното движение на работници, съдържащи се в член 48 от Договора за ЕИО, Регламент № 1612/68 от 15 октомври 1968 г. и Директиви 64/221 от 25 февруари 1964 г. и 68/360 от 15 октомври 1968 г.

2. Различен ли е отговорът на първия въпрос, ако съответното лице разполага с други ресурси, които заедно с неговия доход от труд му осигуряват това, което в държавата членка се счита за минимално необходимо за покриване на разходите за издръжка, или ако то избира да живее под нивото, считано от държавата за минимално за издръжка

3. При положение че на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли правото на такъв работник на свободно влизане и пребиваване в държавата членка, в която той извършва или желае да извършва работа или да предоставя услуги, да бъде упражнено, ако се докаже или е вероятно, че основният мотив за пребиваването му в тази държава членка е с цел, различна от извършването на ограничена заетост или предоставянето на услуги?