Дело C-288/82: Duijnstee, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Задължението, наложено на съда на договаряща държава по член 19 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да обяви служебно, че не е компетентен, има ли предимство пред разпоредба като член 419, параграф 1 от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, с което се стига до това, че касационният съд трябва да провери дали обжалваното решение се отнася до иск, попадащ в обхвата на член 19, и ако отговорът на този въпрос е положителен, да отмени обжалваното решение, дори ако въпросът не е повдигнат в основанията на жалбата?
2. Следва ли въпросът дали производството е „свързано с регистрацията или действителността на патенти“ по смисъла на член 16, параграф 4 от посочената Конвенция да се определя:
(а) съгласно правото на договарящата държава, чиито съдилища са посочени в тази разпоредба;
(б) съгласно lex fori; или
(в) въз основа на самостоятелно тълкуване на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори по начина, посочен в буква (в), следва ли иск като разглеждания тук ... да се счита за иск, попадащ в обхвата на член 16, параграф 4?