Дело C-99/83: Fioravanti, Заключение от 3 юли 1984 г.

1. С особено позоваване на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент № 2812/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., и на други специфични разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след като са изпратени от Белгия (митническо учреждение в Монтцен) до определен получател във свободното пристанище Женева (La Praille), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото учреждение на това свободно пристанище до друг получател в град Кремона (Италия) и са окончателно внесени там, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, законосъобразно ли е швейцарските митнически органи да издадат международни железопътни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират с буквите T2, указващи вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като екземпляр № 3 от тези документи се счита за изгубен), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакви букви и следователно не са носили буквите T1, при липсата на които операцията по общностен транзит е трябвало да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от страни извън Общността?
3. В случай на стоки, които фактически произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са внесени временно в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, която е извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. С оглед на член 36, параграф 1 от Регламент № 542/69, следва ли събирането на селскостопанските налози да се извърши от държавата, в която е започнала операцията, описвана като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори когато в случая нарушението е било установено в Италия?