Дело C-242/83: Patteri, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.

1. Позволява ли член 51 от Договора от Рим на Съвета на министрите да приема само такива мерки, които са необходими, за да се осигури на мигриращите работници действителното изплащане на обезщетения за социално осигуряване, като тези обезщетения продължават да се уреждат по отношение на принципа и размера им изключително от отделни правни режими, пораждащи отделни вземания срещу отделни институции, и следва ли следователно разпоредбите на Регламент № 1408/71, и по-специално член 77 от него, да се тълкуват като предоставящи пряко право на лицата само доколкото това е необходимо за осигуряване на действителното изплащане на обезщетения, чийто принцип и размер продължават да се уреждат изключително от различните национални закони, така че тази разпоредба не може да създаде за мигриращите работници пряко право на изплащане от органите на държава членка на семейни добавки, които не се изплащат по националното право на тази държава членка?

2. Ако член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на изплащане на семейни обезщетения от държавата членка, на чиято територия пребивава получателят на инвалидна пенсия, не отнема предварително придобитото право на по-високи обезщетения, изплащани от друга държава членка, или поне на добавка, равна на разликата между двете суми, като по този начин се създава за получателя право, което не е създадено от законодателството на нито една от двете държави членки, валиден ли е Регламент № 1408/71 с оглед на член 51 от Договора от Рим?