Дело C-145/85: Denkavit/Белгийска държава, Заключение от 23 септември 1986 г.

1. Следва ли член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1371/81 на Комисията да се тълкува в смисъл, че двумесечният срок, предвиден в него за изплащане на паричните компенсаторни суми, започва да тече от деня, следващ този, в който искането за изплащане на паричните компенсаторни суми, заедно с другите изискуеми документи, е депозирано пред компетентния национален орган, или този срок започва да тече едва след като въз основа на преглед от компетентните национални органи на представените документи се установи, че са депозирани достатъчни доказателства и че паричните компенсаторни суми са дължими?
2. Може ли да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент № 1371/81, ако сложността на правилата за предоставяне на парични компенсаторни суми за определен селскостопански сектор и произтичащата от това трудност при проверката на депозираните документи и изчисляването на приложимите суми правят невъзможно за компетентния национален орган на държава членка да спази двумесечния срок, предвиден в член 17, параграф 3, дори при използване на целия наличен персонал, поради внезапно голямо увеличение на броя на исканията за парични компенсаторни суми?
3. Може ли компетентният национален орган да се позове на непреодолима сила по смисъла на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент № 1371/81, ако в резултат на национално законодателство, налагащо бюджетни ограничения, неговият персонал не може да бъде увеличен, за да се отговори на внезапно рязко увеличение на броя на исканията за предоставяне на парични компенсаторни суми?