Дело C-516/22: Комисия/Обединеното кралство (Arrêt de la Cour suprême), Заключение от 9 ноември 2023 г.

Текст

... шение, постановено в отсъствието на ответника — Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия — Преходен период — Компетентност на Съда — Решение на Върховния съд на Обединеното кралство — Изпълнение на арбитражно решение — Член 4, параграф 3 ДЕС — Задължение за лоялно сътрудничество — Спиране на производството — Член 351, първа алинея ДФЕС — Споразумения между държавите членки и трети страни, сключени преди присъединяването им към Съюза — Многостранни договори — Член 267 ДФЕС — Несезиране на Съда с преюдициално запитване — Национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Държавни помощи — Задължение за спиране“

I. Въведение 1. В статия от 1970 г., която тогавашният съдия Mertens de Wilmars — който по-късно ще стане шестият председател на (това, което понастоящем е) Съда на Европейския съюз — пише в съавторство извън съдебните си функции, той отбелязва, че според класическото разбиране в международното публично право държавите носят отговорност за действията на своите съдебни органи. Същевременно той добавя, че тогавашният Договор за ЕИО е установил много специални отношения между националните и общностните съдебни органи. На тази основа съдия Mertens de Wilmars поддържа, че „решение на национален съд относно обхвата на общностните норми […] или, по-общо, съдебно решение, което прилага правото на Общността, само по себе си никога не може да се счита за неизпълнение на задължение от държава членка“ [неофициален превод]. Според него в контекста на производство за установяване на неизпълнение ...