Дело C-295/88: Corman/Белгийска държава и Grand-Duché de Luxembourg, Съдебно решение от 18 януари 1990 г.

1) При положение че:

(i) стоки, които не са включени в приложение II, предвидено в член 38, параграф 1 от Договора, съставени от 84 % млечна мазнина, 2 % обезмаслено какао и 12 % пшенично брашно, са били внесени в ЕИО в държава членка А под неправилна тарифна позиция (19.02 B II (b)), докато правилната тарифна позиция е 18.06, и при този внос са били наложени мита върху тези стоки съгласно Регламент № 1059/69,

(ii) тези стоки са били след това внесени в друга държава членка (държава членка Б) под правилната тарифна позиция и са били закупени добросъвестно от предприятие в държава членка Б като стоки с произход от държава членка А и в свободно обращение в ЕИО,

(iii) тези стоки са били преработени от това предприятие, което по-специално е извлякло млечна мазнина, основен продукт, обхванат от приложение II на Договора, и този продукт впоследствие е бил частично реекспортиран извън ЕИО,

(iv) е установено, че обработката не представлява съществен процес или операция и не води до производството на нов продукт или не представлява важен етап от производството по смисъла на член 5 от Регламент № 802/68, така че продуктът не може да се счита за произхождащ от държава членка Б,

при тези обстоятелства придобиват ли стоките, които не са обхванати от приложение II и които първоначално са били внесени, характера на основен продукт, по-специално за целите на последващото прилагане на правилата относно предоставянето на износни възстановявания и компенсационни суми, особено компенсационни суми в търговията с трети страни, при износа на основния продукт, извлечен от тези стоки чрез преработка?

2) Ако отговорът на първия въпрос е, че съответните стоки трябва да се считат за стоки, които не са обхванати от приложение II и тези стоки са били пуснати в свободно обращение в ЕИО и след това изнесени след преработка, кои правила се прилагат към основния продукт, получен от тази преработка; с други думи, кое от следните две тълкувания е правилно за целите на прилагането на Регламент № 2682/72 от 12 декември 1972 г.:

(i) член 9 от този регламент изключва предоставянето на възстановяване, посочено в член 1, параграф 1, както за стоките, така и за основните продукти, получени от описаната по-горе преработка, или

(ii) член 9 изключва предоставянето на възстановяване само по отношение на стоки „необхванати от приложение II“, получени от такава преработка?

3) Ако отговорът на втория въпрос е, че член 9 от Регламент № 2682/72 трябва да се счита, че не изключва предоставянето на износно възстановяване за основния продукт, получен от преработката на стоки, които не са обхванати от приложение II и които преди това са били внесени, въз основа на кои принципи или правила на общностното право следва да се определят:

(i) възстановяванията при износ от Общността, които могат да се дължат на износителя на този основен продукт,

(ii) компенсационните суми, които се дължат, ако продуктите се изнасят за трети страни?

4) Ако компенсационните плащания или възстановявания, които биха се дължали съгласно правилата, формулирани в отговора на третия въпрос, подлежат на ограничение, по-специално при обстоятелствата, предвидени в член 12 от Регламент № 1380/75, тогава, що се отнася до стоките в свободно обращение в Общността по смисъла на член 10 от Договора, трябва ли митата и таксите, които се вземат предвид с цел ограничаване на размера на възстановяванията и компенсационните суми в търговията с трети страни, да се считат за фиксираните и променливите мита, предвидени в Регламент № 1059/69, както е трябвало да бъдат наложени при влизане в Общността съгласно правилната тарифна позиция, или ограничението трябва да се изчислява спрямо действително наложените мита, макар и на неправилна основа, при вноса в Общността?