Дело C-267/88: Wuidart и др./Laiterie coopérative eupenoise и др., Съдебно решение от 21 февруари 1990 г.

Дали, като позволява на държавите членки да избират между две формули, по едната от които (Формула А) наложената такса се дължи от всеки отделен производител, който е превишил своята референтна квота и не е възможно компенсиране, докато по другата (Формула Б) таксата се дължи от първия купувач и следователно може да се извърши компенсиране между доставчиците на този купувач, което може да доведе до освобождаване на производител от плащане на такса, въпреки че е превишил квотата си, член 5в от Регламент (ЕИО) № 804/68 нарушава членове 39 и 40 от Договора за създаване на ЕИО, като поражда дискриминация между производителите в Общността?

Дали член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 857/84, в редакцията в сила между 2 април 1984 г. и 31 март 1987 г., нарушава същия принцип на недискриминация, доколкото определя таксата на 75% или 100% от целевата цена на млякото в зависимост от това дали държавите членки са избрали Формула А или Формула Б?

Трябва ли член 3, буква д) и членове 38, 39 и 40 от Договора за създаване на ЕИО и Регламент (ЕИО) № 13/64 да се тълкуват в смисъл, че забраняват всяка ренационализация на селскостопанската политика, по-специално в млечния сектор, и ако да, следва ли следните мерки да се считат за ренационализационни мерки, противоречащи на тези разпоредби и/или за мерки, които нарушават принципа на недискриминация между производителите:

1) Регламент № 1305/85, доколкото разрешава на Италия да отложи прилагането на определени разпоредби за първите три години от прилагането на млечните квоти;
2) Член 10 от Регламент (ЕИО) № 857/84, доколкото разрешава на Гърция да разглежда всички свои купувачи като един купувач;
3) Регламент № 590/85, доколкото разрешава на Франция да дерогира от общите правила, като разглежда група купувачи като един купувач;
4) Новата четвърта алинея на член 7 от Регламент (ЕИО) № 857/84, изменен с Регламент (ЕИО) № 590/85, доколкото позволява изменение на правилата на Общността в полза на Федерална република Германия;
5) Регламенти № 1335/86 и 1343/86, доколкото предоставят определени специални административни режими на испанските производители?

Допустимо ли е член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 857/84, който определя „регион“ по смисъла на член 5в, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 804/68 като цялата или част от територията на държава членка, имаща географско единство и в която природните условия, производствените структури и средните добиви на стадата са съпоставими, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да разглежда цялата си територия като един регион, когато тя няма географско единство и природните ѝ условия, производствените структури и средните добиви на стадата не са съпоставими, и територията ѝ включва по-слабо благоприятствани селскостопански райони?

При това тълкуване, противоречи ли член 1, параграф 2 на Договора за създаване на ЕИО, по-специално на член 39, параграф 2 от него, и на Директива 75/268/ЕИО относно земеделието в планински, хълмисти и някои по-слабо благоприятствани райони и на Директива 75/269/ЕИО относно списъка на по-слабо благоприятстваните райони по смисъла на Директива 75/268 (Белгия)?