Дело C-338/89: Organisationen Danske Slagterier/Landbrugsministeriet, Съдебно решение от 7 май 1991 г.

Следва ли членове 36 и 37 от Регламент (ЕИО) № 3183/80 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че е налице случай на непреодолима сила, когато доставките на суровини за предприятие, което е получило сертификат за предварително фиксиране, са прекъснати поради законосъобразна стачка в друго предприятие, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз или сертификат вече е било издадено уведомление, че стачката ще започне през срока на валидност на сертификата, но е било възможно стачката да не засегне предприятието, тъй като например е имало вероятност преговорите да бъдат възобновени и да доведат до подписване на споразумение, стачките да бъдат отложени, транспортът на животни до предприятието и последващият транспорт на неговите продукти да бъдат изключени от стачката или да бъде предприета правна намеса срещу стачката?

Съществуват ли, по отношение на членове 36 и 37, времеви ограничения относно това колко дълго прекратена стачка може да се счита за имаща ефект на непреодолима сила, когато капацитетът на предприятието към момента на започване на стачката и впоследствие е напълно използван, когато не е възможно да се извършат компенсиращи покупки за нуждите на производството на предприятието по време на стачката или компенсиращи покупки под формата на готова продукция по време на стачката и в последващия период?

Могат ли да се изведат насоки от съответните разпоредби на ЕИО относно кои фактори следва да бъдат взети предвид от компетентния орган, когато той трябва да реши в ситуация на непреодолима сила по член 37 дали задължението за износ следва да бъде отменено и гаранцията освободена или дали срокът на валидност на сертификата за предварително фиксиране следва да бъде удължен, както е поискано от износителя?

Има ли компетентният орган право на преценка относно тежестта, която следва да се придаде на различните фактори, които според отговора на въпрос 3 следва да се считат за съществени?