Дело C-6/90: Francovich и Bonifaci/Италия, Заключение от 28 май 1991 г.

1. При действащата система на правото на Общността, има ли частно лице, което е било неблагоприятно засегнато от неизпълнението на държава членка да транспонира Директива 80/987 — неизпълнение, потвърдено с решение на Съда на Европейските общности — право да изисква от самата държава да приложи онези разпоредби на тази директива, които са достатъчно точни и безусловни, като се позовава пряко на правото на Общността срещу неизпълнилата държава, за да получи гаранциите, които самата държава е трябвало да предостави, и във всеки случай да претендира обезщетение за вредите, претърпени във връзка с разпоредби, по отношение на които това право не се прилага?
2. Следва ли съвместните разпоредби на членове 3 и 4 от Директива 80/987 да се тълкуват в смисъл, че когато държавата не се е възползвала от възможността да определи ограничения по член 4, самата държава е длъжна да изплати вземанията на работниците съгласно член 3?
3. Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, Съдът се моли да посочи каква е минималната гаранция, която държавата трябва да предостави съгласно Директива 80/987 на оправомощен работник, така че дължимата на този работник част от възнаграждението да може да се счита за изпълнение на директивата.