Дело C-90/91: Office national des pensions/Di Crescenzo и Casagrande, Съдебно решение от 11 юни 1992 г.

Когато пенсия (в случая пълна пенсия) се предоставя единствено въз основа на белгийското законодателство, следва ли да се прилага цялата член 46 от Регламент № 1408/71 — тоест включително параграф 3 — с цел да се разреши или откаже припокриването на дадено обезщетение с пенсия, предоставена от друга държава членка (в случая Италия)

Продължава ли съдебната практика, произтичаща от решение Petroni и последващите решения в същия дух, да има действително значение?

Когато втората алинея на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 суспендира национална разпоредба срещу припокриване, която намалява правото на обезщетение, определено единствено въз основа на осигурителните периоди в разглежданата държава членка, поради правото на обезщетения от същия вид, придобити в друга държава членка, може ли тази суспенсия да доведе до намаляване на националното обезщетение съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71, когато не е било необходимо да се сумират осигурителните периоди за придобиване на право на обезщетения в тази държава и когато единственият ефект на втората алинея на член 12, параграф 2 от регламента е да запази право, придобито единствено по националното законодателство?