Дело C-272/94: Guiot, Заключение от 26 октомври 1995 г.

Следва ли членове 7, 7a, 59 и 60 от Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че фактът, че държава членка прави задължително, посредством колективен трудов договор, обявен за задължителен с кралски декрет за всички предприятия, които осъществяват или ще осъществяват дейност на нейна територия в упражняване на свободата за предоставяне на услуги, работодателите да плащат вноски за „timbres de fidélité“ и „timbres-intempéries“ (марки за лоялност и марки за лошо време), които дублират задълженията за вноски в държавите по произход на тези предприятия, когато те покриват същите рискове и имат на практика сходна, ако не и идентична цел, представлява нарушение на посочените по-горе членове, доколкото мярката е фактически дискриминационна, създава сериозна пречка за осъществяването на свободата за предоставяне на услуги в рамките на големия вътрешен пазар без граници поради факта, че това задължение води до допълнителни разходи за предприятията от Общността, като по този начин ги прави по-малко конкурентоспособни на територията на съответната държава членка?
По-конкретно, съвместимо ли е с член 59 от Договора за ЕИО (ограничения върху свободата за предоставяне на трансгранични услуги) задължението за строително предприятие, установено в друга държава членка и предоставящо услуги в строителния сектор в Белгия, да плаща „timbres de fidélité“ и „timbres-intempéries“ по силата на колективния трудов договор от 28 април 1988 г., обявен за задължителен с кралския декрет от 15 юни 1988 г.?