Дело C-2/94: Denkavit Internationaal и др., Заключение от 7 март 1996 г.

1. (a) Трябва ли член 10 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета да се тълкува в смисъл, че освен данък върху регистрацията на дружества, сдружения и юридически лица, както е посочено в този член, такса, която се дължи ежегодно поради — задължителната — регистрация на предприятие в Камарата на търговията и промишлеността и за която критерият е икономическото значение на предприятията, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал, попада автоматично в обхвата на забраната, предвидена в посочения член, дори когато няма връзка между задължителния характер на регистрацията на предприятието и правната форма на лицата, на които предприятието принадлежи?
(б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен:
Когато регистрацията, посочена в 1(а) по-горе, по отношение на собственика на предприятието отговаря на формалността, описана в член 10, буква в) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, следва ли наложената на собственика такса поради регистрацията на предприятието да се счита за данък по смисъла на посочения член, дори когато тя не е свързана с увеличение на таксата, посочена в 1(а) по-горе?
2. Ако (някой от) горните въпроси получи утвърдителен отговор:
Може ли понятието „такси, платени под формата на възнаграждение или сборове“, използвано в член 12, буква е) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета, да обхваща такса като тази, наложена от Камарата на търговията и промишлеността, която, освен че покрива разходите, направени от Камарата за извършване на регистрациите в търговския регистър, се използва и за финансиране на задачи и дейности, които Камарата изпълнява в интерес на всички предприятия в своя район, като разходите за такива задачи и дейности се разпределят между предприятията според тяхното икономическо значение, изразено — главно — чрез използвания в предприятието капитал?
3. Ако се приеме, че такса като посочената по-горе е незаконосъобразна, може ли неизпълнението на срока, предвиден в националното законодателство за упражняване на правна защита, да не бъде противопоставяно, докато разпоредбите на националното законодателство, на които се основава таксата и които са несъвместими с Директива 69/335/ЕИО, не бъдат отменени, като възражение срещу иск на лице, което в спор, заведено пред национален съд, се позовава на тази незаконосъобразност въз основа на посочената директива?