Дело C-66/96: Høj Pedersen и др., Заключение от 10 юли 1997 г.

Противоречи ли на правото на Общността, включително член 119 от Договора за ЕИО и Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и 92/85/ЕИО, национално законодателство, което освобождава работодателите от задължението да изплащат заплати на бременни служителки в случаите, когато: (1) отсъствието се дължи на това, че бременността значително утежнява заболяване, което иначе не е свързано с бременността; (2) отсъствието се дължи на заболяване, причинено от бременността; (3) отсъствието се дължи на патологично развитие на бременността и продължаването на работата би създало риск за здравето на жената или нейното неродено дете; (4) отсъствието се дължи на рутинни незначителни оплаквания, свързани с нормална бременност и, освен това, не води до нетрудоспособност; (5) отсъствието е резултат от медицинска препоръка, целяща защита на нероденото дете, но която не се основава на действително патологично състояние или на специални рискове за нероденото дете; (6) отсъствието се дължи на това, че работодателят, само на основание бременността, счита, че не може да осигури работа на бременната служителка, въпреки че тя не е нетрудоспособна, и в ситуации 1 до 3 и 6 държавата гарантира, че бременната служителка ще получи същия размер на обезщетение, какъвто би получила при болничен, докато в ситуации 4 и 5 не се получава държавно обезщетение, а работодателят, освен това, е длъжен по националното законодателство да изплаща пълно възнаграждение при заболяване?