Дело C-51/97: Réunion européenne и др., Заключение от 5 февруари 1998 г.

1. Представлява ли иск, с който получателят на стоки, установил, че те са повредени след приключване на транспортна операция по море, а след това и по суша, или неговият застраховател, който е встъпил в правата му след обезщетяване, търси обезщетение за претърпените вреди, позовавайки се на коносамента, обхващащ морския транспорт, не срещу лицето, което е издало документа на своята фирмена бланка, а срещу лицето, което ищецът счита за действителния морски превозвач, основан ли е на договор за превоз и попада ли поради това или поради друга причина в обхвата на въпросите, свързани с договор, по смисъла на член 5, параграф 1 от Конвенцията?
2. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно, представлява ли случаят въпрос, свързан с непозволено увреждане по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията, или следва да се приложи принципът, установен в член 2 от Конвенцията, че компетентни са съдилищата на държавата, на чиято територия ответникът е установен?
3. В случай че случаят следва да се разглежда като въпрос, свързан с непозволено увреждане, може ли мястото, където получателят, след приключване на морската транспортна операция и след последващата сухопътна транспортна операция, просто е установил, че доставените му стоки са повредени, да представлява — и ако да, при какви условия — мястото на настъпване на вредата, което според решението на Съда от 30 ноември 1976 г. по дело 21/76 Bier срещу Mines de Potasse d'Alsace може да бъде „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, параграф 3 от Конвенцията?
4. Може ли ответник, установен на територията на Договаряща държава, да бъде привлечен в друга Договаряща държава пред съда, разглеждащ иск срещу съответен ответник, който не е установен на територията на която и да е Договаряща държава, на основание, че спорът е неделим, а не само свързан?