Дело C-309/97: Angestelltenbetriebsrat der Wiener Gebietskrankenkasse, Заключение от 19 януари 1999 г.

1) Допускат ли понятията „същата работа“ и „същото работно място“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, когато едни и същи задачи се изпълняват за значителен период от време (няколко заплатни периода) от лица, чиято квалификация за упражняване на професията е различна?
2) От значение ли е при преценката дали е налице дискриминация по смисъла на член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, че:
а) възнаграждението се определя единствено от страните по трудовия договор, които са свободни да включат в него условията на колективните трудови договори, или че
б) за всички служители в даден сектор се определят минимални ставки на възнаграждение чрез общи правила (колективни трудови договори), или че
в) възнаграждението се урежда окончателно чрез задължителни колективни трудови договори?
3) Когато колективен трудов договор определя с окончателни правила относно възнаграждението различни нива на заплащане за една и съща работа или работа с еднаква стойност в зависимост от професионалната квалификация, трябва ли при избора на групите за сравнение при определяне дали дадена мярка води до дискриминация, да се вземе предвид:
а) лицата, действително заети в предприятието, или
б) служителите, обхванати от колективния трудов договор, или
в) всички лица, които са квалифицирани да упражняват съответната професия?
4) В такъв случай (въпроси 2 и 3), трябва ли да се вземе предвид съотношението между мъже и жени само в неблагоприятно засегнатата група или и в двете групи?
5) Когато задачите, които се разглеждат и които са еднакви и за двете групи, са само част от задачите, обхванати от съответната професионална квалификация, трябва ли да се вземе предвид:
а) всички лица, заети в съответния контекст (предприятия, колективни трудови договори — вж. въпрос 3), които имат съответната професионална квалификация (всички специалисти лекари и всички психолози), или
б) всички лица, които действително имат право да изпълняват съответните задачи (например лекари със специалност по психиатрия), или
в) само тези, които действително изпълняват такива задачи?
6) Когато служителите изпълняват едни и същи задачи в едно предприятие, може ли различното обучение да се счита за фактор, оправдаващ по-ниско възнаграждение

Може ли по-широката професионална квалификация да се счита за обективен фактор, оправдаващ различно възнаграждение, независимо от действително изпълняваните задачи в предприятието?
Явява ли се решаващ фактор:
а) дали по-добре платената група служители може също да бъде призована да изпълнява други задачи в предприятието, или
б) трябва ли да се докаже, че действително са били призовани да изпълняват други задачи?
В тази връзка трябва ли да се вземе предвид, че приложимите правила на колективните трудови договори предвиждат защита срещу несправедливо уволнение?
7) Следва ли от член 222 от Договора за ЕО или по аналогия от член 174 от него, че всяко право на възнаграждение по друг колективен трудов договор (между същите страни), което може да се изведе от член 119 от Договора за ЕО или Директива 75/117/ЕИО, възниква едва когато Съдът на Европейските общности постанови, че такова право съществува?