Дело C-369/96: Arblade, Съдебно решение от 23 ноември 1999 г.

Трябва ли член 59 и член 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да задължава предприятие, установено в друга държава членка и временно извършващо дейност на територията на първата държава, да:
- изплаща на командированите си работници минималното възнаграждение, определено с действащия колективен трудов договор в първата държава членка;
- заплаща работодателски вноски за всеки командирован работник по схеми като белгийските „timbres-intempéries“ и „timbres-fidélité“ и да издава лична карта на всеки работник, когато предприятието в държавата, в която е установено, вече е подчинено на задължения, които по същество са сравними с тези по отношение на същите работници и за същите периоди на заетост;
- изготвя трудовоправни документи, като вътрешен трудов правилник, специален персонален регистър и индивидуална ведомост за всеки командирован работник, във формата, изисквана от правилата на първата държава, когато целта за социална защита на работниците, която може да обоснове такива изисквания, вече е постигната чрез представяне на трудовоправни документи, които предприятието води съгласно правилата на държавата, в която е установено;
- държи трудовоправните документи на разположение на строителната площадка или на друго достъпно и ясно определено място в тази държава членка за периода, през който се осъществява дейността на територията на първата държава членка, ако такава мярка е необходима за ефективен контрол от страна на държавата членка върху спазването на нейните правила, обосновани с оглед предоставяне на социална защита на работниците;
- съхранява трудовоправни документи като персоналния регистър и индивидуалната ведомост на адрес в тази държава членка на физическо лице, което ги съхранява като пълномощник или представител, за срок от пет години след като е прекратено наемането на работници в тази държава членка.