Дело C-195/98: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Заключение от 27 януари 2000 г.

1. Може ли да бъде поискано преюдициално решение на Съда на Европейските общности по член 177 от Договора за ЕО [сега член 234 ЕО] в производство, в което Oberster Gerichtshof трябва да се произнесе като първа и последна инстанция въз основа на фактическа обстановка, независеща от конкретни лица, твърдяна от една страна и приета за вярна, по искане на тази страна за установяване, че права или правни отношения в областта на трудовото право, които според твърденията на тази страна, приети за верни, са от значение за най-малко трима работодатели или работници, съществуват или не съществуват?

Ако на първия въпрос се отговори положително:

2. Противоречи ли член 48 от Договора за ЕО или друга разпоредба на общностното право, по-специално член 7 от Регламент № 1612/68, на прилагането на различни методи за определяне на датата, от която се зачита трудовият стаж за целите на повишение, което влияе върху класирането на договорно наетите учители и асистенти, наети от ответника, в съответната скала на заплащане, като, от една страна, периодите на заетост по трудов договор с австрийски местен орган или на преподавателска длъжност в австрийско държавно училище, университет или висше учебно заведение, или в Академията за изящни изкуства или в държавно признато частно училище в Австрия — при условие че дейността е поне половината от тази за пълно работно време — се зачитат изцяло от датата на назначаване, докато, от друга страна, периодите на заетост в сравними институции на други държави членки се зачитат изцяло само с одобрението на министъра на финансите и когато са от особено значение за успешното изпълнение на задълженията на договорно наетия служител, а при липса на това се зачитат само наполовина, ако трудовото правоотношение е започнало на или преди 30 април 1995 г., или, ако е започнало по-късно, само наполовина, но само доколкото тези периоди не надвишават общо три години?

Ако на първия и втория въпрос се отговори положително:

3. Следва ли периодите, изкарани в институции на държави членки, сравними с посочените институции, да се зачитат без времево ограничение?