Дело C-387/98: Coreck Maritime, Заключение от 23 март 2000 г.

1) Трябва ли първото изречение на член 17 от Брюкселската конвенция (по-специално думите „са се споразумели“), тълкувано във връзка с практиката на Съда на Европейските общности, според която „целта на член 17 е да се гарантира, че [съгласието на] страните ... по такава клауза, която дерогира от обичайните правила за компетентност, установени в членове 2, 5 и 6 от Конвенцията, ... е ясно и точно установено“, да се тълкува в смисъл, че: а) за да бъде валидна между страните клауза за предоставяне на компетентност на определен съд, както е предвидено в този член, е необходимо във всеки случай тази клауза да бъде формулирана по такъв начин, че само от нейния текст да е напълно ясно или поне лесно установимо (дори) за лица, различни от страните — и по-специално за съответния съд — кой съд е компетентен да решава спорове, възникващи от правоотношението, в рамките на което е уговорена тази клауза; или б) че — по принцип или сега, в резултат на или във връзка с постепенното облекчаване на правилата на член 17 от Брюкселската конвенция, заедно с практиката на Съда на Европейските общности относно обстоятелствата, при които такава клауза се счита за валидно сключена — за да бъде такава клауза валидна, е достатъчно самите страни ясно да знаят, въз основа (между другото) на (други) обстоятелства по случая, кой съд е компетентен да решава такива спорове?
2) Прилага ли се член 17 от Брюкселската конвенция и по отношение на валидността, спрямо трето лице — държател на коносамент, на клауза, която определя като компетентен съд за решаване на спорове „по този коносамент“ съдилищата на мястото, където превозвачът има „главно място на стопанска дейност“ и която е включена в коносамент, съдържащ също така клауза за „идентичност на превозвача“, издаден за целите на превоза на стоките, когато (а) изпращачът и един от възможните превозвачи не са установени в договаряща държава и (б) вторият възможен превозвач действително е установен в договаряща държава, но не е сигурно дали неговото „главно място на стопанска дейност“ се намира в тази държава или в държава, която не е страна по Конвенцията?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: а) Означава ли фактът, че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, че тя е обвързваща и за всяко трето лице — държател на коносамента, или това е така само по отношение на трето лице, което при придобиването на коносамента, съгласно приложимото национално право, встъпва в правата и задълженията на изпращача

б) При положение че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, зависи ли отговорът на въпроса дали тя е обвързваща и за трето лице — държател на коносамента, също така от съдържанието на коносамента и/или от конкретните обстоятелства по случая, като например конкретното знание на съответното трето лице или факта, че последното има дългогодишни търговски отношения с превозвача, и ако да, може ли третото лице да се счита за запознато с конкретните обстоятелства по случая, ако съдържанието на коносамента не му дава достатъчно яснота, че съответната клауза е валидна?
4) Ако отговорът на въпрос 3(а) е както току-що бе посочено, кое национално право урежда въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, е встъпило в правата и задълженията на изпращача, и какво е положението, ако съответното национално право досега не е предвидило, нито в законодателството, нито в съдебната практика, отговор на въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, встъпва в правата и задълженията на изпращача?