Дело C-134/99: IGI, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.

Може ли частно лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система?

Трябва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на данък върху капитала, но и на всякакви други налози, от какъвто и да е вид, по-специално такива, които представляват такса, а не данък?

Трябва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че таксите, дължими за вписване (предписано от закона) в Националния регистър на юридическите лица на увеличения на капитала, не могат да варират в зависимост от размера на тези увеличения?

Може ли тези променливи да се разглеждат и като функция на разходите за предоставената услуга?

Включват ли тези разходи възнагражденията на длъжностните лица, агентите или други държавни служители, разходите, направени за дребни операции, извършвани безплатно, и част от общите разходи (наем на помещения, компютърна и комуникационна техника, електричество, вода и други подобни), които могат да се отнесат към операциите по регистрация?

Позволено ли е, с оглед на горепосочените членове на посочената директива, тези променливи, произтичащи от увеличенията на капитала, да се разглеждат като проявление на стандартизирани такси и като такива — разрешени такси?

Позволено ли е, с оглед на същите разпоредби на директивата, да се събира такса, надвишаваща разходите за услугата

И ако да, до каква степен

Ако превишението е явно и неразумно, може ли размерът на таксите да бъде намален на справедлива основа?