Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Заключение от 16 февруари 2001 г.

1) Има ли пряко действие член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6?
2) Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, когато такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо (винаги) искане от страната, срещу която е постановена временната мярка, за да отпадне тази мярка?
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, когато този срок не е определен във временната мярка: (a) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; (b) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; (c) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (d) в друг момент?
4) Длъжен ли е съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
5) Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от първоинстанционен съд, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на страна, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
6) Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на съдебното производство на първа инстанция, но преди съдът, сезиран с производството на първа инстанция, да е постановил решение?