Дело C-442/00: Rodríguez Caballero, Заключение от 27 юни 2002 г.

a) Следва ли понятието, разглеждано в настоящото производство, а именно „salarios de tramitación“, които работодателят дължи на работника в резултат на това, че уволнението е било неоснователно, да се счита за попадащо в обхвата на вземанията на работниците, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 80/987/ЕИО на Съвета относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със защитата на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател?
б) В случай на утвърдителен отговор, съществува ли задължение по член 1, параграф 1 от Директива 80/987 вземанията на работниците да бъдат определени чрез съдебно или административно решение и следва ли такива вземания да включват всички вземания на работници, признати в рамките на всяка друга процедура, призната от закона и подлежаща на съдебен контрол, като например помирение — задължителна процедура, провеждана пред съд, който трябва да насърчава страните да преговарят преди започване на съдебно производство, да одобрява условията на всяко споразумение и може да предотврати сключването на споразумението, ако прецени, че условията му сериозно увреждат една от страните или представляват заобикаляне на закона или злоупотреба с право?
в) В случай че „salarios de tramitación“, договорени в съдебно контролирано помирение и одобрени от съда, попадат в обхвата на вземанията на работниците, може ли националният съд, компетентен да се произнесе по делото, да не приложи разпоредба от националното законодателство, която изключва вземането на работника за такова възнаграждение от обхвата на въпросите, за които отговаря националната гаранционна институция — Fondo de Garantía Salarial, и да приложи пряко член 1, параграф 1 от Директива 80/987 на основание, че разпоредбата е ясна, точна и безусловна?