Дело C-363/01: Flughafen Hannover-Langenhagen, Заключение от 28 януари 2003 г.

1) Следва ли Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г., по-специално член 16, параграф 3, във връзка с съображение 25, да се тълкува в смисъл, че органът за управление на летище по смисъла на член 3 има право, освен потребителска такса (наем), да изисква специално възнаграждение под формата на такса за достъп като плащане за предоставяне на възможност за реализиране на печалба, което се начислява извън потребителската такса за съоръженията (наем) от доставчик на наземно обслужване и/или ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и който по силата на договор трябва да плаща за предоставяне на летищни съоръжения – конкретно: гишета за наземно обслужване на пътници – на наемен принцип, или (алтернативно) следва ли от разпоредбите на директивата само, че критериите, посочени в член 16, параграф 3, трябва да се прилагат при определяне на потребителската такса и че може да се вземе предвид интересът на органа за управление на летището да реализира печалба?
2) Ако на първия въпрос (първа част) се отговори утвърдително, има ли органът за управление на летище също така право спрямо доставчик на наземно обслужване и/или ползвател, който извършва самостоятелно обслужване (доставчик в същото положение като ответника в главното производство), дори в областите, където вече е била осигурена свободен достъп до пазара на наземно обслужване преди влизането в сила на директивата, например по отношение на наземното обслужване на земята?
3) Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли директивата да се тълкува в смисъл, че органът за управление на летище по смисъла на член 3 има право да изисква допълнително възнаграждение за достъп, както е посочено в първия въпрос, като плащане за разрешение за „достъп до летищните съоръжения“, дори за ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и/или доставчик на наземно обслужване, който, както ответника в главното производство, до влизането в сила на директивата или на разпоредбите, с които тя е транспонирана в националното право, е плащал (само) наем за използването на съответните летищни съоръжения?
4) Явява ли се изискването за допълнително възнаграждение за достъп спрямо ползвател, който извършва самостоятелно обслужване и/или доставчик на наземно обслужване, който досега е имал свободен достъп до пазара на наземно обслужване, в този случай изключително в рамките на самостоятелното обслужване – без да е била начислявана такава такса, в случай че е дори задължително, за да се предотврати дискриминация спрямо други ползватели, които извършват самостоятелно обслужване, и доставчици на услуги за самостоятелно обслужване,
a) на които вече досега освен потребителската такса е била начислявана допълнителна такса за достъп?
b) които за първи път са получили достъп до летищните съоръжения поради правното положение, произтичащо от директивата, и затова от сега нататък трябва да плащат такса за достъп извън потребителската такса за използване на летищните съоръжения?
5) Ако съгласно член 16, параграф 3 от Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. е оправдано органът за управление на летище да събира допълнително възнаграждение за достъп до пазара, както е описано по-горе, отговаря ли възнаграждение, което се начислява извън плащането за използване на гишета за обслужване, на условията по член 16, параграф 3 относно релевантност, обективност, прозрачност и недискриминация, когато е определено според броя на пътниците (в този случай: 0,30 DEM на обслужен пътник)?