Дело C-114/01: AvestaPolarit Chrome, Заключение от 10 април 2003 г.

1) Следва ли остатъчната скална маса, получена при извличането на руда, и/или пясъкът, получен при обогатяването на руда в минни дейности, да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г., като се вземат предвид следните точки: (a) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването се съхраняват на територията на минната концесия или на нейно помощно място

Има ли по принцип значение за попадането в определението за отпадък дали посочените странични продукти от минните дейности се съхраняват на територията на минната концесия, на нейно помощно място или по-далеч

(b) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е със същия състав като основната скала, от която е добита, и че съставът ѝ не се променя независимо от това колко дълго и как се съхранява

Следва ли пясъкът от обогатяването, получен в процеса на обогатяване на рудата, да се оценява различно от остатъчната скална маса в това отношение

(c) Какво значение има обстоятелството, че остатъчната скална маса е безвредна за човешкото здраве и околната среда, но според становището на органите по издаване на екологични разрешителни от пясъка от обогатяването се отделят вещества, вредни за здравето и околната среда

До каква степен по принцип следва да се взема предвид възможното въздействие на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването върху здравето и околната среда при преценката дали те са отпадъци

(d) Какво значение има обстоятелството, че не се предвижда изхвърляне на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването

Остатъчната скална маса и пясъкът от обогатяването могат да бъдат повторно използвани без специални мерки за преработка, например за укрепване на минни галерии, а остатъчната скална маса и за рекултивация на мината след прекратяване на дейността ѝ. В бъдеще, с развитието на технологиите, от пясъка от обогатяването могат да бъдат извлечени минерали за използване. До каква степен следва да се обръща внимание на това, доколко определени са плановете на лицето, извършващо минните дейности, за такова използване и колко скоро след изхвърлянето на остатъчната скална маса и пясъка от обогатяването на територията на минната концесия или на нейно помощно място ще се осъществи използването им?

2) Ако отговорът на първия въпрос е, че остатъчната скална маса и/или пясъкът от обогатяването следва да се считат за отпадъци по смисъла на член 1, буква а) от Директивата за отпадъците, необходимо е да се получи отговор и на следните допълнителни въпроси: (a) Означава ли „друго законодателство“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за отпадъците (91/156/ЕИО), отпадъците, обхванати от което са изключени от приложното поле на директивата и които съгласно точка (ii) се отнасят inter alia до отпадъци, произтичащи от проучване, извличане, обработка и съхранение на минерални ресурси, изключително законодателството на Европейската общност

Или националното законодателство, като определени разпоредби на Kaivoslaki и Jäteasetus, действащи във Финландия, също може да бъде „друго законодателство“ по смисъла на Директивата за отпадъците

(b) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, означава ли това изключително национално законодателство, което вече е било в сила към момента на влизане в сила на Директива 91/156/ЕИО, или и такова, прието впоследствие

(c) Ако „друго законодателство“ означава и национално законодателство, поставят ли основните разпоредби на Европейската общност, свързани със защитата на околната среда, или принципите на Директивата за отпадъците изисквания към националното законодателство относно нивото на защита на околната среда като условие за неприложимост на правилата на Директивата за отпадъците

Какви биха могли да бъдат тези изисквания?