Дело C-8/02: Leichtle, Заключение от 10 юли 2003 г.

Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая параграф 13 от Allgemeine Verwaltungsvorschrift für Beihilfen in Krankheits-, Pflege-, Geburts- und Todesfällen B – правила за възстановяване на разходи), съгласно която разходите за здравен курорт, проведен в друга държава членка, подлежат на възстановяване само ако е абсолютно необходимо курортът да се проведе извън Федерална република Германия, тъй като така се предоставят значително по-големи шансове за успех, когато това е установено в доклад, изготвен от медицински служител или медицински консултант, и когато съответният курорт е вписан в регистъра на курортите?
Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в случая точка 3 от първото изречение на параграф 13 от правилата за възстановяване на разходи, във връзка с параграф 8 от тях), съгласно които предварителното признаване на здравен курорт е изключено, когато заинтересованото лице не изчака приключването на процедурата по кандидатстване или на евентуални последващи съдебни производства преди започване на курорта и когато единственият спорен въпрос е дали тези правила правилно не признават здравен курорт, проведен в друга държава членка на Европейския съюз, за допустим за подпомагане?