Дело C-264/02: Cofinoga, Заключение от 25 септември 2003 г.

1. Следва ли националният съд, при тълкуване на Директиви 87/102 и 90/88, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от институциите, предоставящи потребителски кредит, да информират писмено кредитополучателя-потребител за действащия годишен процент на разходите преди всяко продължаване на подновяем договор за кредит, който може да се усвоява на вноски и носи лихва с променлив размер?
2. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от кредитните институции да информират този потребител за клаузата относно промяната на този годишен процент на разходите преди всяко подновяване на такъв договор?
3. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да допусне, без какъвто и да е срок, възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит, като това възражение произтича от неизпълнение на задължението за посочване на годишния процент на разходите, повдигнато от потребителя или от съда служебно, в спор, произтичащ от иск за плащане, предявен от кредитната институция?
4. Ако не е така, следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да не приложи разпоредба на националното право, която забранява на потребителя или на съда служебно да повдигне възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит след изтичане на срок, който дерогира от общото право, поради това че това би представлявало изключително ограничение на правото на иск на потребителя и би накърнило ефективността на защитата на потребителите?