Дело C-145/03: Keller, Заключение от 13 януари 2005 г.

1. Задължителни ли са формуляр E-111 и по-специално формуляр E-112, чието издаване е предвидено в член 22, буква в) от Регламент № 1408/71 и член 22 от Регламент № 574/72, за компетентната институция, която ги издава (в случая испанската социална сигурност), по отношение на диагнозата, поставена от институцията по мястото на пребиваване (в случая германската обществена здравна служба), и по-специално по отношение на заключенията, че работникът се нуждае от незабавна хирургическа операция като единствено лечение, способно да спаси живота му, и че операцията може да бъде извършена само от болница в държава, която не е член на Европейския съюз, а именно Университетската клиника в Цюрих, Швейцария, така че институцията по мястото на пребиваване може да изпрати работника в тази болница, без компетентната институция да има право да изисква работникът да се върне, за да може тя да извърши необходимите медицински прегледи и да му предложи подходящи възможности за лечение на съответната патология?
2. Следва ли принципът на равно третиране, предвиден в член 3 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работниците „... се ползват от същите обезщетения по законодателството на която и да е държава членка, както и гражданите на тази държава“, във връзка с членове 19, буква а) и 22, буква и) от същия регламент, които предвиждат, че работник, пребиваващ на територията на друга държава членка, има право на обезщетения в натура, предоставяни от името на институцията по мястото на пребиваване съгласно разпоредбите, които тя прилага, сякаш е осигурен при нея, да се тълкува в смисъл, че компетентната институция е длъжна да поеме разходите за здравни грижи, предоставени от държава извън Европейския съюз, когато е установено, че ако работникът е бил осигурен при институцията по мястото на пребиваване, би имал право на това здравно обезщетение, като освен това съответната здравна грижа – а именно здравна грижа при животозастрашаващи спешни случаи, предоставяна от частни центрове, включително такива в държави, които не са членки на Европейския съюз – е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на компетентната държава?