Дело C-14/04: Dellas и др., Заключение от 12 юли 2005 г.

С оглед на целта на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време, а именно да се установят минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, както е посочено в член 1 от нея, следва ли определението за работно време в директивата да се счита за приложимо изключително към праговете, установени в директивата, или следва да се счита за общо приложимо, включително към праговете, установени в националните правни системи, по-специално с оглед на транспонирането на директивата, дори когато тези прагове, както във Франция, в интерес на защитата на работниците, са определени на по-високо защитно равнище от праговете в директивата?
До каква степен строго пропорционална система на еквивалентност, която се състои в отчитане на общия брой часове на присъствие и прилагане към тях на механизъм на претегляне, отразяващ по-ниската интензивност на извършваната работа през периодите на неактивност, може да се счита за съвместима с целите на Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година?