Дело C-302/04: Ynos, Заключение от 22 септември 2005 г.

1. Може ли член 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в договорите с потребители, който предвижда, че държавите членки трябва да постановят, че неравноправните клаузи, използвани в договор, сключен с потребител от продавач или доставчик, не са обвързващи за потребителя, да се тълкува в смисъл, че може да бъде основание за национална разпоредба като член 209 от Гражданския кодекс (Ptk), приложима, когато общо условие в договор предвижда, че неравноправните клаузи не престават да обвързват потребителя ipso jure, а само когато бъде направено изрично изявление в този смисъл, т.е. когато те бъдат успешно оспорени, ако се установи, че са неравноправни?
2. Следва ли от тази разпоредба на Директивата, съгласно която договорът продължава да обвързва страните при тези условия, ако може да съществува без неравноправните клаузи, че когато неравноправните клаузи, включени от продавача или доставчика, не обвързват потребителя, както е предвидено в националното законодателство, но при липса на тези клаузи, които са част от договора, продавачът или доставчикът не би сключил договора с потребителя, валидността на договора като цяло не може да бъде засегната, ако той може да съществува без неравноправните клаузи?
3. От гледна точка на прилагането на правото на Общността, има ли значение, че главният спор е възникнал преди присъединяването на Унгария към Европейския съюз, но след адаптирането на вътрешното ѝ законодателство към Директивата?