Дело C-23/04: Sfakianakis, Заключение от 20 октомври 2005 г.

1. Задължава ли наложеното на митническите органи на държавата членка на вноса задължение за взаимопомощ по член 31, параграф 2 от Протокола ... тези органи да вземат предвид решенията на унгарските съдилища относно валидността на извършените от органите на държавата на износа проверки за правилността на издадения сертификат EUR.1, като се има предвид, че: (a) унгарските органи надлежно са информирали митническите органи на държавата на вноса относно резултатите от първоначалната проверка, която е установила неточността на определени износни сертификати, като същевременно са подчертали, че валидността на проверката е предмет на висящи съдебни производства в Унгария, и (b) унгарските органи официално са съобщили на митническите органи на държавата на вноса резултата от тези производства, а именно решенията на посочените съдилища, с които в крайна сметка е установено, че определен брой от сертификатите EUR.1 са правилни?
2. Следва ли член 32 от Протокола ... да се тълкува в смисъл, че митническите органи на държавата членка на вноса са длъжни да вземат предвид решенията на съдилищата на държавата на износа, с които се отменят резултатите от проверки, разпоредени и извършени от унгарските органи след извършване на износа, като се има предвид, че: (a) органите на държавата на вноса са били надлежно информирани както за висящите съдебни производства в Унгария, така и за резултата от съответните процедури, и (b) тези органи никога не са поискали извършване на проверка?
3. Ако отговорът на някой от горните въпроси е положителен, следва ли да се приеме, че посочените разпоредби на общностното право не позволяват приемането на административни актове за налагане на допълнителни мита, данъци и глоби от националните органи на държавата на вноса след уведомяване от унгарските органи за резултата от проведената от тях проверка, но преди публикуването на съдебните решения, с които се отменят резултатите от проверката, с цел да се гарантира ефективността на забраната за налагане на мита по Споразумението за асоцииране, като се има предвид също така, че в крайна сметка издадените сертификати EUR.1 са били правилни?
4. В тази връзка влияе ли на горните въпроси обстоятелството, че нито гръцките, нито унгарските органи са поискали свикване на Съвместния комитет, посочен в член 33 от Протокола ..., за да се произнесе по въпроса, което показва, че нито един от двата органа не е считал, че решенията на унгарските съдилища представляват спор между тях, който следва да бъде отнесен до този комитет за решение?
5. Алтернативно, ако отговорът на горните въпроси е отрицателен, т.е. ако гръцките митнически органи не са нарушили посочените разпоредби на общностното право чрез налагането на допълнителни мита, ДДС и глоба, възможно ли е да се приеме, че последващото определяне на дължимите мита спрямо вносителя не е допустимо по член 220, параграф 2 от Митническия кодекс на Общността поради грешка на митническите органи на държавата на вноса или износа, като се има предвид по-специално, че митническите органи на държавата на износа са разполагали с всички фактически данни относно произхода на превозните средства за износ, въз основа на които сертификатът EUR.1 не е следвало да бъде издаден, поради което органите на държавата на вноса от самото начало са могли да установят дължимото мито?