Дело C-108/05: Bovemij Verzekeringen, Заключение от 30 март 2006 г.

Следва ли член 3 от Директивата за търговските марки да се тълкува в смисъл, че за да придобие отличителен характер (в случая чрез използване на марка на Бенелюкс) в резултат на използване, както е посочено в тази разпоредба, е необходимо знакът да бъде възприеман като търговска марка, преди датата на заявката, от релевантната публика в цялата територия на Бенелюкс и следователно в Белгия, Нидерландия и Люксембург?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:

Достатъчно ли е условието за регистрация, предвидено в член 3 от Директивата за търговските марки, да е изпълнено, ако знакът, в резултат на използването му, се възприема като търговска марка от релевантната част от публиката в съществена част от територията на Бенелюкс и може ли тази съществена част да бъде, например, само Нидерландия?

а) При преценката на отличителния характер, придобит чрез използване по смисъла на член 3 от Директивата за търговските марки, на знак – състоящ се от една или повече думи на официален език на територията на държава членка (или, както е в случая, на територията на Бенелюкс) – необходимо ли е да се вземат предвид езиковите региони в тази територия?

б) За регистрация като марка, при условие че са изпълнени другите изисквания за регистрация, достатъчно ли е/изисква ли се знакът да бъде възприеман като търговска марка от релевантната част от публиката в съществена част от езиковия регион на държавата членка (или, както е в случая, на територията на Бенелюкс), в който този език е официален език?