Дело C-438/04: Mobistar, Съдебно решение от 13 юли 2006 г.

Относно възможността за преносимост на номера, предвидена в член 30 от Директива 2002/22:

а) Отнася ли се член 30, параграф 2 от Директива 2002/22, който предвижда, че националните регулаторни органи трябва да гарантират, че цените за взаимно свързване, свързани с предоставянето на преносимост на номера, са ориентирани към разходите, само до разходите, свързани с трафика към пренесения номер, или се отнася и до тарифите за разходите, направени от операторите при изпълнението на исканията за пренос на номера?

б) Ако член 30, параграф 2 от директивата се отнася само до разходите за взаимно свързване, свързани с трафика към пренесения номер, трябва ли той да се тълкува:

(i) като предоставящ свобода на операторите да договарят търговските условия за тази услуга и като забраняващ на държавите членки да налагат ex ante търговски условия на предприятията, задължени да предоставят услугата за преносимост на номера по отношение на услугите, предоставяни във връзка с изпълнението на искане за пренос?

(ii) като не забраняващ на държавите членки да налагат ex ante търговски условия по отношение на тази услуга на оператори, които са определени като имащи значителна пазарна мощ на определен пазар?

в) Ако член 30, параграф 2 от директивата трябва да се тълкува като налагащ на всички оператори задължението за ориентиране към разходите по отношение на разходите за пренос на номера, трябва ли той да се тълкува като изключващ:

(i) национална регулаторна мярка, която налага специфичен метод за изчисляване на съответните разходи?

(ii) национална мярка, която предварително определя разпределението на разходите между операторите?

(iii) национална мярка, която предоставя на националния регулаторен орган правомощието предварително да определя за всички оператори и за определен период максималния размер на таксите, които операторът-донор може да изисква от оператора-получател?

(iv) национална мярка, която предоставя на оператора-донор правото да прилага тарифата, определена от националния регулаторен орган, освобождавайки този оператор от задължението да доказва, че прилаганата от него тарифа е ориентирана към собствените му разходи?

Относно правото на обжалване, предвидено в член 4 от Директива 2002/21:

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2002/21 да се тълкува в смисъл, че органът, определен да разглежда и решава жалбите, трябва да може да разполага с цялата необходима информация, за да може по същество да вземе предвид делото, включително поверителната информация, въз основа на която националният регулаторен орган е приел решението, което е предмет на жалбата?